За района

Комплекс „Свети Тома“ е изграден в духа на стария град. Уникален по своята идентичност, “Свети Тома” ще ви пренесе с архитектурата си в созополската история.

 

Плажове

Плаж  „Аркутино“.

Най-романтичният плаж в България е плаж „Аркутино“. Той е част от комплекс „Свети Тома“. До  него  ще стигнете с шатъл. Разположен сред дюните на плаж „Аркутино“, се намира и Бийч Бар Аркутино. В заведението ще се поглезите с разнообразни салати, риба и скара.

Плаж „Свети Тома“

Или познат още като шофьорски плаж Дюни Юг. Ще го откриете непосредствено до комплекс „Свети Тома“.  Насладете се на един от най-девствените и непокътнати плажове на Българското Черноморие.

Плажовете са с безплатни чадъри и шезлонги за всички гости на комплекса!

 

Забележителности

Лагунното блато Аркутино

Ботанически резерват сред лонгозна гора, това е лагунното блато. 500 м пясъчни дюни го отделят от морето. През 1962 г. е обявено за резерват заради естественото находище на водни лилии. Покриващите го папур и тръстика са дом на разнообразни прелетни птици и водоплаващи животни. В него се намират и защитен вид водни лилии.

 

Резерват Ропотамо, река Ропотамо и устието на реката

Резерват Ропотамо съхранява огромни популации на рядко срещани ендемитни видове. В близост до гр. Приморско се крие един девствен свят от лонгозни гори, пясъчни дюни и блатни цветя. Тук се намира резерват „Ропотамо”, обявен за такъв през 1940 г. Той се простира от двете страни на едноименната река върху 1000 ха площ. В състава му влизат по-малките резервати: „Аркутино” – блато-лагуна с богати растителни видове, „Змийски остров” – известен с кактусите си и змиите, „Морски пелин” – по името на билката морски пелин, която вирее тук и се използва във фармацията, и „Водни лилии” – обхваща своеобразна лилиева градина в старото речно корито.

Река Ропотамо е едно романтично кътче на Южното Черноморие, все още девствено със своите пясъчни дюни, осеяни с диво кокиче, лонгозни гори покрити и сплетени с лианоподобни растения като дива лоза, скрибка, хмел и др. Символът на реката – бялата лилия – пленява със своята красота и изящество. С разнообразната си природа резерватът е местообитание на много птици – над 200 на брой, от които 7 застрашени от изчезване в световен мащаб.

Река Ропотамо е дълга 50 км и е се образува от реките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа. Горното й течение е сладководно, а с приближаването й към морето става соленоводно. Обвитите в пищна зеленина брегове се редуват с пясъчни дюни и интересни скални образувания. Тук в долното течение речните води се спокойни и дълбоки, на места образуват тучни ливади и мочурища, обрасли с тръстика, перуники и лиани. Малко преди устието на Ропотамо бреговете й оформят живописен лиман, заобиколен от лонгозни гори и множество увивни растения. В по-плитките участъци край брега и близо до речните езера растат нежни водни лилии, перуники и тръстика.

Разходката с лодка по реката до вливането й в морето е едно приятно преживяване за всеки, който обича контакта със съхранената природа. А пешеходният преход от плаж Аркутино до девствения плаж на устието на река Ропотамо може да бъде извършен само за около 30 минути през горска пътека откриваща прекрасни гледки към малки уютни морски заливчета,причудливи скали и пъстри полянки.

В резерват „Ропотамо” се намират много редки животински и растителни видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Установено е тукашното местообитание на 226 вида птици, между които бекаси, чинки, дроздове, гривести и речни рибарки, дъждосвирци, диви гъски, пойни и неми лебеди, чапли, пеликани, патици, морски орли, ястреби, лешояди и др. Оттук минава и източноевропейският път на прелетните птици Виа Понтика. Скалите и пясъчните дюни са убежище на различни влечуги: шипобедрената и шипоопашатата костенурка, леопардов, ивичест и вдлъбнаточел смок, смок-мишкар и гущери, а по мочурливите места се срещат няколко вида жаби, водни костенурки, сива и жълтогуша водна змия и тритони.

От бозайниците са регистрирани 50 вида: благороден елен и лопатар, сърни, муфлони, видри, лисици, чакали и др. За съжаление статутът на това защитено място не спира бракониерството, заради което мечката, рисът и тюленът монах вече са изчезнали от този район. Около 18 % от цялата флора на страната, т.е. 600 вида висши растения, се срещат в „Ропотамо”: бряст, ясен, мекиш, клен, върба, черна елша, обикновен габър, обикновен повет, леска, смрадлика, бръшлян, мъждрян, бук, дъб, хагерово лале, блатно кокиче, водна лилия, пясъчна лилия. Тук се пазят около 11% от растителните видове, включени в Червената книга на България. Всички тези природни богатства, съхранени в приказното ропотамско крайбрежие, могат да се видят отблизо с лодка по реката, разбира се срещу съответно заплащане.

Цялото това вълшебство е съвсем близо, на не повече от 5 км. От ваканционен комплекс „Свети Тома“. За всеки, който обича пешеходния туризъм, а и за тези, които предпочитат просто разходките, това място е истински благодат.

 

Скално образувание „Лъвската Глава“ край река Ропотамо

Интересна каменна пирамида, оформена сред ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години).

Образуванието наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60 - 110 метра по десния бряг на река Ропотамо между Созопол и Приморско. Разположена е в местността Калето при Маслен нос, непосредствено до шосето за Приморско.

Обявена е за природна забележителност през 1974 г. като част от природен парк Ропотамо.

 

Тракийско светилище Беглик Таш

Тракийското светилище Беглик Таш се намира в най-високата част на нос Беглик Таш (128 м надм. височина) край Приморско. Обхваща площ от 6 дка.

Територията, на която е разположено, е горска, била е част от ловната резиденция на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков (управлявал 1954 – 1989 г.). Именно поради тази причина едно от най-големите открития за тракийската история на Южното ни Черноморие и Странджа остава неизвестно за науката до 2003 г.

Входът на светилището е от югозапад. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода. Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана”. Източната част на кръга се заема от три „менхири” (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка” с дължина 0,6 и ширина 0,34 м. Същата „божествена стъпка” откриваме в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите.

Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка с характерни сакрални символи и знаци.

Зад тях се виждат астрономически часовник, направен от 16 плоски кръгли камъни и огромен долмен, представящ „свещената пещера”, където Богинята-майка ражда сина си Бога-слънце, и „лабиринта” – пътя на изпитанието.

При археологическите разкопки са намерени глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., които показват, че то е създадено в средата на ІІ хил. преди Христа и е разрушено в началото на ІV в. след Христа. Липсата на по-късно строителство върху него е запазила уникалните сакрални елементи в техния първоначален вид.

 

Река Велека

Водите на река Велека са едни от най-чистите в България. В долното ѝ течение, там където долината ѝ се разширява около селата Кости и Бродилово и има обработваеми земи, водите ѝ се използват за напояване. Последните 8 км от течението ѝ са плавателни за малки морски съдове.

Водите на Велека са богати на растителен и животински свят. Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче. По бреговете на реката се среща елша, бамбук, габър, бряст, ясен, увивни растения и др. В долното течение — гъсти, на места непроходими лонгозни гори. В реката са установени повече от 30 различни вида сладководни риби. Най-често се среща кефал. Открити са 5 вида животни, които присъстват в Червената книга на България, между които са змиорката и дивият шаран.

В поречието на Велека се намират резерватите „Велека“ (в средното течение) и „Устието на Велека“, а в водосборният ѝ басейн — „Витаново“, „Средока“, “ Парория“ и „Силкосия“.

 

Село Българи

Селото се намира Югоизточна България, община Царево, Област Бургас, на 30 км на запад от Царвео, както и в източната част на Странджа. Гъсти букови и дъбови гори с подлес от зеленика, това са само част от природните красоти, които можете да видите. А хребетите на Странджа - това е една прекрасна гледка от селото, която задължително трябва да си подарите!

 

Село Резово и река Резовска – гранична зона с Република Турция

Село Резово е най-южно разположеното населено място по българското Черноморско крайбрежие. На 95 км от Бургас, на 17 км от гр. Ахтопол, 11 км от Синеморец. Тук е и устието на река Резовска - границата ни с Турция.

Старите му имена са Резбу, Резви, Резви дере, Резве. Името се свързва с тракийския цар Резос, участвал в Троянската война. Селото е разположено на висок скалист бряг над Черно море.

Резовската река е е същинската граница с Турция. Дълги години е била почти забранена за посещение, затова и трудно проучвана.

Резовска река е по-бърза и по-студена от Велека. В нея се срещат пъстърва и сом.

Началото й е под връх Махияда (1031 м), в турската част на планината. Водите й събират реките Паспаловска, Делийска и Черногорска, през скалисти брегове и вековни гори достига до Черно море, и се влива при село Резово.

 

Събития

„Аполония“

Ежегодно в края на лятото, в морския град Созопол, се провеждат празниците на изкуствата „Аполония”. Основен организатор на големия български фестивал е Фондацията за изкуство „Аполония”, създадена още през 1991 г.

Първото издание на фестивала на изкуствата се провежда през 1984 г. Продължителността му е 10 дни, като през това време могат да бъдат видени над 70 събития – театрални представления, концерти на открито, камерни и джаз концерти, прожекции на филми. В Художествената галерия в Стария град се организират изложби и литературни вечери като част от събитието.

Провеждат се майсторски класове по различни специалности – пеене, пиано, джаз импровизации, театрални школи. Във всички категории винаги присъства идетското творчество.

На „Аполония” гостуват български и чуждестранни изпълнители и състави от световна класа. Театралната програма предоставя възможност на любителите на театъра да видят селекция от най-новите и най-добри спектакли.

От създаването си, фестивалът е представил в Созопол изложби на повече от 150 именити български художници и фотографи, организирал е литературни вечери на десетки автори – поети и писатели от различни поколения.

Всяка година програмата на Празниците на изкуствата включва и панорама на българското документално и игрално кино. Голяма част от филмите са премиери.

Подарете си незабравими дни на култура, музика и изкуство!